Провалът като Избор

Провалът като Избор

Провалът е избор.

Хората се провалят единствено и само тогава, когато позволят на провалът да се превърне в техен избор!

Всички сме чували изразът „провалът не е опция“. Особено често може да  срещнем този израз в някой филм, където за главният супер-герой всичко освен успехът на всяка цена е провал. В животът обаче, както в тренировките и спорта, все пак   това е опция. Защо ли? Защото имаме право на избор – да се откажем или да продължим по пътя на успеха.

Провалът е момента, в който се отказваме. Откажем ли се веднъж се отдалечаваме от това някога изобщо да постигнем поставените цели.

Продължаваме ли да се опитваме, независимо какво казват другите или дори какво самите ние мислим за това, запазваме надеждата за успех. А и не само надеждата,  шансът, възможността един ден да успеем.

Да отнемеш надеждата на някого е най-силният начин да го лишиш от щастие.

Не успяваш да свалиш тегло, да качиш мускулна маса или да избягаш километър по-бързо. Какъв е смисъла да се обезкуражаваш? Независимо каква цел си си поставил. Докато всяка сутрин се събуждаш с мисъл,с надежда за успех…Познай? Правиш крачка напред. Не си се провалил! Човекът, който се е отказал е единстеният, който се е провалил. Това е човекът  спрял да опитва, този който  приема провалът за избор.

Надеждата. Какво е общото между нея – провалът и успехът?

Не случайно съществува до болка познатият израз – Надеждата умира последна ! Но какво означава това? Да стоиш на едно място, да чакаш и да се надяваш? Абсурд! Това означава всеки ден да си поставяш малки, постижими цели. Малки стъпки, които можеш да покриеш. Тези малки стъпки и постоянството се превръщат в голямата крачка, която толкова много искаш да направиш.

Имаш ли мислене на войн ? Приемаш ли тренировката като битка ?

В повечето случаи това е нещото, което те крепи да се движиш напред и да се бориш. Но моля те , драги читателю, не забравяй че всичко, което вършим трябва да ни носи  удоволствие, капка забава и да ни кара да се усмихваме.Смени тренировъчната програма, дръж нещата свежи. Има безброй начини. Те могат да са забавни, интересни и в същото време полезни. Да! Карай колело, плувай, излез с кучето, спортувай с приятели или пък с половинката си. Цепи дърва…Защо не ? Това си е супер тренировка! Разбира се за някого тренировка, за другиго работа. Въпрос на гледна точка. Няма смисъл да се ограничаваш само с класическите упражнения в зала, даже никак! Не ти ли е скучно вече ?

Ами храната !?

Винаги ми е било много забавно когато чуя разговор :

“ -Не съм ял сладолед от година и ми се прияде !
– Ти луд ли си , ще съсипеш всичко ! “

И изведнъж се появява заплахата за всеки вманиачен трениращ, да не би да направи  грешна стъпка.Истината е, че самата мисъл да не сгрешиш с въпросния „сладолед“ е много по – съсипваща от самият сладолед.Какво толкова ще се случи, ако веднъж месечно или пък дори седмично си позволиш да хапнеш или изпиеш нещо забранено. Ами точно – нищо ! Стига след „забранения плод“ да се върнеш обратно в правия път.

Като за край нещо което всеки е чувал или в дълбоко в себе си е убеден.Провалът не е край.Той дори не е реалност докато ние не му позволим да бъде. Докато продължаваме да опитваме и не спираме , правейки малки крачки всеки ден – Провалът няма да бъде истина.

Провалът като Избор 
Тренирай - сам избираш !

ОЩЕ ПО ТЕМАТА :

Светослав Коджаманов

Светльо е фен на интензивните тренировки със собствено тегло и добавена тежест. Обича да изпробва всичко върху себе си преди да пише за него. Истински спортен ентусиаст, който е готов да изпита духа и физиката си, за да достигне до различни изводи, които могат да бъдат от помощ на всички трениращи.

Вашият коментар